В едно село живеел един старец. Жена му се разболяла и напуснала този свят. Семейството нямало деца. Възрастният човек живеел съвсем сам. Не можел вече да работи, а пенсията, която получавал, била много малка. Той често оставал без пари, а и без храна. Един ден човекът се събудил и установил, че няма пари дори за хляб. Взел една кошница и решил да отиде в гората за гъби. Излязъл извън селото и започнал да търси гъби по поляната, която се простирала отвъд селото. Времето било сухо и малко гъби били поникнали. Намерил само няколко, сложил ги в кошницата и тръгнал да се прибира.
Докато старецът отсъствал от къщи, в дома му се намъкнал крадец. Той от няколко дни наблюдавал къщата, с намерение да задигне нещо ценно и накрая издебнал подходящия момент, когато няма никой. Крадецът потърсил какво да открадне, но нищо не си харесал, защото дядото бил много беден. „Аз съм дошъл да открадна, защото нямам, а то и от мен по-бедни имало” – помислил си обирникът. Видял, че възрастният човек няма нищо за ядене и му станало мъчно за него. Преровил джобовете си и намерил банкнота от 10 лева. Решил, че трябва да я остави на дядото. Така и направил. Сложил парите на единствената масичка, която видял в стаята, и след това бързо излязъл от къщата.
Не след дълго възрастният човек се върнал в къщи с набраните гъби. Влязъл вътре да вземе кибрит и да запали огън в огнището на двора, за да изпече гъбите. Търсил, търсил кибрит, но не намерил и изведнъж видял 10-левовата банкнота на масичката. Изненадата му била толкова голяма, че в първия момент не повярвал на очите си. Взел банкнотата и като се уверил, че не му се привижда, толкова се зарадвал, че започнал да подскача и да вика: „Бог е посетил дома ми, Бог е посетил дома ми.”
През това време крадецът, прикрит зад близкото дърво в двора на къщата, тайно наблюдавал стареца и чул радостните му викове. Много му харесало, че дядото го сравнява с „Бог”.
Прегладнял, старецът набързо излязъл от къщи и се забързал към магазина. Купил си хляб и храна, но не похарчил всичките пари, за да му стигнат до пенсия. Върнал се радостен в къщи да похапне.
Крадецът бил млад човек, умен и дълбоко в себе си не бил лош, но пък бил малко мързелив. Случката с дядото обаче дълбоко го трогнала, той дълго разсъждавал върху нея и още същия ден решил да си намери работа. С честен труд, скоро спечелил и повече пари. От този ден нататък младият човек винаги намирал макар и тежка, но почтена работа и печелел добре. От крадец той се превърнал в добър и почтен човек. Често се отбивал при стареца и му оставял пари за храна. Двамата станали най-добри приятели, а бедният човечец го заобичал като свой роден син.
Петра Тащан, 71г. гр. Кубрат
