През годините имахме късмета да разговаряме за добродетелите с ученици, родители, учители и възпитатели и тези срещи се превърнаха в източник на насока и смисъл за много от нас. Често именно вниманието, което насочвахме към качества като уважение, щедрост, единство, смелост, старание и др., ни помогна да намерим отговори на трудни въпроси, пред които учениците и ние, техните възпитатели, се намирахме. Благодарение на часовете, посветени на добродетелите, успяхме да достигнем до едни от най-съкровените човешки копнежи – да постъпваме правилно, да посрещаме с достойнство предизвикателствата и да създаваме искрени и дълбоки взаимоотношения.

Темите за търпението, решителността, любовта, прошката, радостта нямаха възраст – и децата в предучилищните групи и техните пораснали братя и сестри, родители или възпитатели, задълбочаваха своите разсъждения и спомени за моментите, в които са ги получавали или проявявали с нарастващо вдъхновение и радост. Те ни споделяха за приятели и близки, които са оставили в тях траен спомен, благодарение на своите добродетели. Бяхме свидетели на това как младежи от бедни или заможни семейства с вдъхновение искат да да бъдат пример за честност, целеустременост, съпричастност и грижа. Трогателни бяха и някои малки деца, които добиваха увереността да напомнят за добродетелите и на своите родители.

През годините бяхме свидетели на значими, осъзнати промени, които се извършваха с учители и с ученици. Часовете по добродетели бяха желаните, различните, очакваните, полезните, интересните, важните, истинските… Учители разказваха за своите наблюдения и горещо ни съветваха да се „преборим” за специални часове по добродетели в програмата на училищата. Защото е много по-силно въздействието, когато се дискутира задълбочено и се споделя преживяното, без да се оценява и коментира. Разговорите ни обикновено завършваха с извода, че всеки ученик, независимо от възрастта, се нуждае от часове, посветени на изграждането на характера.

Конкретните часове по добродетели позволяват на децата да дискутират въпроси, които засягат взаимоотношенията им, насочват и преосмислят поведението им. Подобно на всички останали часове, в които учениците изучават предмети като математика, литература, изкуство или природни науки, така и часовете, посветени на добродетелите, им дават възможност да осмислят целенасочено конкретното приложение на тези качества в ежедневието и да ги приемат за възможни и ценни, а не за абстрактни категории от приказките.

Станахме свидетели на интереса, с който малки и големи откликваха на темите за човешките добродетели и ни вдъхновяваха с мъдростта на отговорите. Това ни накара да се замислим за времето, в което децата израстват. Съвремието поставя множество въпроси, на които няма лесни отговори: Какво е моето място в едно отчуждено семейство? Как да успея? Какво ценят другите в мен? Какво означава да бъдеш щастлив? Как да обичам себе си? Как да създавам пълноценни взаимоотношения с другите? Кое е най-важното в живота? Как да се справя с гнева/тъгата/тревогата си? Как е правилно да постъпя, когато...? Много често семейството, приятелите, обществото и личността имат различни отговори на тези въпроси и днес, повече от всякога, човек е оставен сам да прецени кой е най-подходящият за него.

Когато децата започват да разпознават, разбират и да се вдъхновяват от добродетелите на характера, отговорите на тези въпроси започват да добиват повече яснота. Детето, а по-късно и възрастният, се научават да общуват и действат спрямо своята висша природа – да осмислят живота си според проявата на честност, щедрост, справедливост и смелост.

И, противно на очакванията на някои скептици, които срещнахме по пътя, добродетелите не правят децата наивни и мекушави. Напротив, те имат силата да им дадат нравствена устойчивост, насока за развитие и достойнство. Ето защо и като възпитатели ние се научихме, че една от задачите ни е да помагаме на децата да съчетават съпричастността със себеотстояване, търпението с целеустременост, нежността с решителност... Щедростта, честността, смелостта и единството не са вече прояви само на героите, за които слушаме и четем, а и цел на човека, който иска да се чувства щастлив. Този, който иска да запази доверието, да превъзмогне страха и да се свърже истински с другите хора. Изведнъж добродетелите не звучат само като абстрактни морални категории, а се превръщат в достъпни и вдъхновяващи качества. Показват ни как да превърнем тъгата в съпричастност, срамът в разбиране или недоволството в благодарност. Иначе казано – как да превърнем ежедневието в източник на радост и смисъл и да развием висшата си природа.

С огромно вдъхновение продължаваме да полагаме усилия да превърнем образованието и възпитанието в инструменти за изграждането на съпричастни, устойчиви и щастливи деца, които да се превърнат в осъзнати възрастни. Амбициите за успех, развитие и знание да бъдат съпътствани от стремеж към съпричастност, грижа, справедливост и щастие.

Надяваме се, че грижата за сърцата и характерите на децата са конкретни стъпки за установяване на мир в света, на справедливи обществени принципи и устойчива грижа за бъдещето.