Заедно с вдъхновението от ентусиазма и интереса на учениците, часовете по добродетели ни научиха и на един много важен урок.

Опитът ни показва, че децата се вдъхновяват, вълнуват и очакват часовете, в които ще обсъждаме, играем и разказваме за най-хубавите човешки качества. Те самите успяват да вникнат в същността на отделните добродетели, разбират каква е ползата от това да ги развиваме и прилагаме, и могат да споделят какви са последиците, когато забравяме да ги прилагаме. Рисуват, играят и фантазират за тях, а някои родители споделят, че вкъщи разказват с ентусиазъм за часа, който са имали.

И тук идва интересно наблюдение: Колкото и задълбочено децата да знаят, разбират и говорят за добродетелите на характера, понякога се затрудняват да ги приложат на практика.

Важно е да отбележим, че това не се отнася единствено за децата, а и за нас възрастните. Наблюдавайки и себе си (в качеството си на учители по добродетели!), забелязахме същата тенденция. Можем да говорим с часове за една добродетел, но понякога попадаме в ситуации, в които ни се иска да я бяхме проявили точно преди малко. Това се случва и на децата – чувствайки се раздразнени, предадени, гладни, отегчени и др., те често не успяват да извикат и проявят добродетелите, за които така красноречиви са говорили по-рано.

„ЗАЩО?!” Като възпитатели и хора си задавахме този въпрос неведнъж, а понякога и с напрежение и отчаяние. И, честно казано, минаха години преди отговорът да добие яснота:

БЕЗ ЕМОЦИОНАЛНА ЗРЯЛОСТ НЕ МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ НРАВСТВЕНА УСТОЙЧИВОСТ.

Когато човек не е емоционално зрял, той не успява да разпознава и разбира добре своите емоции и чувства, както и тези на другите, да познава нуждите и поведението, които стоят зад тях. Това може да доведе до импулсивност, самосъжаление, агресивност, тревожност, нерешителност, трудност в разбирането на нуждите на другите и в създаването на здрави взаимоотношения и създава поведения и нагласи, които затрудняват живота на нас и хората около нас.

Емоционално зрелите и интелигентни хора успяват да наблюдават и управляват своите емоционални преживявания и поемат отговорност за настроението, поведението и изборите си. Те разбират и управляват желанията си, успяват да взимат осъзнати решения, да приемат критика конструктивно и да създават и поддържат здрави взаимоотношения.

И макар образът на емоционално зрелия човек да е твърде напреднала задача за децата, то това е времето, в което те полагат основите на тези знания и умения, благодарение на своите възпитатели. Като учители се уверихме, че за да може часовете по добродетели да имат трайно и устойчиво въздействие върху децата, е важно да насърчаваме тяхното емоционално съзряване – разбирането и управлението на чувствата и емоциите им. Докато децата са в процес на учене на тези умения, им е по-скоро трудно да прилагат с постоянство моралните принципи, на които ги обучаваме. Същото се отнася и за възрастните, които са в процес на развитие на емоционалната си зрялост. Когато ревността, гневът или страхът вземат връх, те диктуват поведението ни по-бързо и сигурно, отколкото умението да проявим доверие, спокойствие или смелост. Много често емоциите, които са трудни за преодоляване, са част от нашите първични реакции, които се движат по кратки и бързи пътища в нашия мозък, дотолкова, че понякога се чудим кога сме реагирали по толкова неуместен начин.

Когато помагаме на децата да развиват своята емоционална зрялост заедно със своите добродетели, ние им помагаме да укрепват уменията си за себепознание и общуване, като проявяват своите добродетели дори когато са ядосани, уплашени или обидени.

Колкото повече научаваме за емоциите и добродетелите, толкова по-често се убеждаваме, че голяма част от добродетелите са трансформирани „трудни” чувства – смелостта е трансформиран страх, себеотстояването е трансформиран гняв, щедростта е трансформирана алчност и др.

Затова в наръчниците „Уроци за сърцето“ се отказахме да виждаме емоциите като „положителни” и „отрицателни”. Приемаме ги като наши неизменни спътници, ценни показатели за собственото ни развитие и един от най-важните аспекти за изграждането на човешкия характер.

Как гледаме на емоциите, можете да разберете в наръчниците „Уроци за сърцето”.